Светлана Куюмджиева за влиянието на чалгата и артистите, които се опитват да я интерпретират

Разговорите за женските образи в българските реклами обикновено рано или късно ни отвеждат до дискусии около чалга-културата. На мен чалгата ми е супер-интересно първо, защото е масова и второ, защото дава много поводи за анализ на джендър ролите и междуполовите отношения в България. Обърнах се към Светлана Куюмджиева (изкуствовед, куратор, автор и въобще цялостно готин човек) с молба за малко помощ. Зададох й няколко въпроси за чалгата, нейното влияние и хората, които се опитват да я интерпретират. Получи се много интересен разговор, от който се надявам да запомните поне няколко имена. Приятно четене!

OF: Кои според теб са основните естетични атрибути на чалга културата? Какво отличава чалгата визуално от други суб-култури в България?

СК: Първо трябва да започна с уговорката, че не се чувствам специалист по чалга. Темата ме интересува, защото в самото явление „чалга” рефлектират много особености на манталитета и стереотипите на обществото ни. Но и аз като мнозина съм просто свидетел на това явление, не негов задълбочен изследовател.

Много е трудно да се изброят естетичните атрибути на чалгата, защото тя се оказа доста адаптивна и се променя като хамелеон през годините. Докато в началото на 90-те като чалга атрибути лесно можеха да бъдат класифицирани китайските анцузи, старите москвичи, пластмасовите ключодържатели с Лепа Брена, и всички възможни прояви на битовия селски кич, днес чалгата има вече доста по-различен скъп и луксозен имидж. Този лукс обикновено е силно преекспониран и ярък, но понякога чалгата се прикрива доста умело зад привидна претенция за стил и изисканост. Тъй като за последните десетилетия чалгата се издигна много нависоко в социалната йерархия, на нея съвсем закономерно й се налага да се променя, за да отговори на утвърдените модели и на изискванията на новия й статус. В това отношение вече е доста противоречиво да определяме чалгата като суб-култура, защото тя някак се сля с новия ни елит и се промени до неузнаваемост.

Все пак може би наистина непреходни атрибути на чалгата ще си останат кичът в неговите богати разновидности, едрите женски гърди и най-примитивните знаци за икономически просперитет.

OF: Влиянието на чалгата върху масовата култура в България е очевидна. Усещаш ли някакво влияние на чалгата и в сферата на изкуството?

СК: Най-лесно ми е да кажа, че чалгата е повлияла на вкуса. Но всъщност си давам сметка, че чалгата ползва доста умело някои традиционно заложени консервативни стереотипи и шаблони във вкуса. Например чалга публиката обича да гледа класически реалистични произведения и автори и изисква от изкуството някакъв тип примитивно изразяване на „красивото”. Тя не иска да се мори да мисли върху изкуството, а просто да радва окото си. Този рефлекс към изкуството тук е народняшки, наследствен, древен. Чалгата не променя нищо в това, тя само го подхранва. Тя има нужното мнозинство, за да окаже съпротива на всеки опит за промяна на този стереотип или да го осмее и отрече. Това е породено може би от факта, че въпреки привидния разгул и показност, в същността си чалгата е дълбоко патриархално консервативна, както и самото ни общество. В това отношение чалгата би могла да се ползва и като опасен политически инструмент, произлязъл от самия електорат.

С други думи по отношение на изкуството влиянието на чалгата е като да имаш стара и блокирала спирачка, която не ти позволява да мръднеш напред.

OF: Кои съвременни български артисти (художници, скулптури, пърформънс артисти) според теб правят умен и задълбочен анализ на чалгата през изкуството, което създават? Какъв е техния фокус? Някой от тях коментира ли половите стереотипи, които поне според мен са много характерни за чалгата?

CK: Докато работихме по проекта „Изкушението Чалга” с колегата ми Весела Ножарова осъзнахме, че всъщност в България няма много художници, които се занимават в изкуството си с чалга, за разлика от Сърбия например. Тук като че ли опозицията между чалга и култура се изразява не в критика, а в тотално загърбване на проблема.

Другото, което осъзнахме е, че чалгата е твърде всеобхватно явление и в него може да се впише много широк спектър от работи и проблеми.

Първият автор, който асоциирахме директно с тази тема, беше Алла Георгиева. Много показателно, че всъщност основна тема в изкуството на Алла не е чалгата, а полът и по-точно присъствието и ролята на жената в съвременното общество. Разбира се, че при това положение тя няма как да подмине чалгата. Тя работи по серията „БГ – сувенири” от 2006. Ползва един женски образ, върху който наслагва по най-буквален начин смесицата между фолклор и порно, с която се характеризира чалга културата.

Но в същата изложба Алла доста успешно вклини в чалга темата и мутренските прояви с работата си „БГ-пейзажи” – една простреляна пътна табела, върху която беше репродуциран типичния за страната ни пейзаж с пуст междуселски път, места, на които обикновено се случват стрелбите.

Пак по повод тази изложба открихме, че Аделина Попнеделева наблюдава и ползва от доста време чалгата като тема в своето изкуство. Тя също е част от групата жени-художници, които още през 90-те се съсредоточиха в джендер. Те именно притежават това ниво на чувствителност, което да ги отведе при чалгата и да ги накара да вземат отношение. Самата статистика, че в една изложба за чалгата участват толкова много жени и че те репродуцират всички възможни деформации върху женското тяло и образ, проповядвани от чалгата е достатъчно красноречив факт според мен. Модифицираните чалга-барбита на Светозара Александрова от същата изложба са най-подходящият пример за това.

Ако става дума за „полови стереотипи” Карсимир Добрев се включи много успешно в изложбата със своята визуална интерпретация на кючека и с фалическите атрибути, които го съпровождат.

По принцип повечето автори, с които работихме тогава, не могат да бъдат трайно обвързани с чалгата като тема, но специално за тази изложба може да се каже, че бяха много изкушени и ентусиазирани и като резултат от това се получиха някои много добри проекти. Още по-интересно, че всеки намери собствен индивидуален фокус, къде по-критичен, къде ироничен.

Даниела Костова намери своята културологична перспектива и изложи гледната точка отвън, от чужбина към проблема, също като Константин Божанов и Ергин Чавушоглу.

Авторите от по-младото поколение като Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Боряна Венциславова пък се включиха с много точен и умен анализ на чалга настоящето от гледна точка на техните все още живи спомени за соц миналото.

А Богданов и Мисриков пресъздадоха най-буквално това минало като ползваха точно онези старите чалга атрибути – зелен москвич, кученце с клатеща се главичка и прото-чалга, която ехти от раздрънкания касетофон на колата. Хората страшно се забавляваха с тази работа.

Опитът с този проект беше много полезен и за нас като куратори, и за художниците, защото доказа, че все пак, ако им се даде подходящ повод, те могат много красноречиво и изобретателно да заявят своята позиция спрямо актуални проблеми.

Доц. Георги Лозанов за дините и феминистките

Преди няколко дни FrogNews публикува текст на доц. Георги Лозанов под заглавието "Рекламата – динена кора за феминизма". Материалът е провокиран от феминистката (?!) реакция срещу няколко реклами: тази на Загорка (Какво му трябва на човек – нова кола, мила жена и една добра бира) и "динената" реклама на мастика Пещера.

От една страна той обяснява, че в случая със Загорка обидно послание няма, защото "'какво му трябва на човек' е разговорен израз, дълбоко вкоренен в масовото съзнание. Изричаш го по навик." Според доцентът, в този слоган не са вложени "задни мисли". "Задните мисли изглеждаха специално вложени от ищците за целите на иска."

В случая с дините, доц. Лозанов обяснява как в действителност рекламата е обективизираща. Тя уравнява жената с тялото й и разглежда въпросното тяло като обект на сексуално желание. "Това я поставя в подчинена позиция спрямо мъжа и я приравнява към вещите, доставящи удоволствие." Само че, продължава Лозанов, тази реклама изрично се идентифицира с чалга-културата, в която "превръщането на тялото във вещ, която активно участва в размяната на материални блага, не само че не е оскърбително за жената, а е мерило за нейния успех." Тази реклама, за доц. Лозанов, е "безвкусна".

В заключение, господин Лозанов обобщава:

Не казвам, че човешките права не трябва да бъдат спазвани от рекламата. Напротив! Но няма как да ги спазваш в една сфера, докато в другите просто не се интересуваш от тях. Така, че ако феминистките искат гласът им да чуе гласът в българското общество, трябва да започнат оттам, където най-силно боли. Например, от върха на държавата.

Моята реакция, в няколко точки:

1. Стори ми се доста странно, че човек, който професионално анализира езикът, образите и медиите отхвърля символиката и подтекстът във изрази, "вкоренени в масовото съзнание". Езикът, сам по себе си, не е неутрален, той е конструран от нас, хората. Езикът, който използваме всеки ден отразява светоусещането ни, културата ни, нагласите и предразсъдъците ни. Идиомите, които използваме в ежедневието си не са лишени от подтекст. Те работят именно, заради някакъв скрит подтекст, който всички разбираме. Като бях малка, баба ми най-редовно ме заплашваше, че ако пея на масата, ще се оженя за циганин. Популярна фраза, станала естествена част от лексикона на българите, би казал Лозанов. Да, така е. НО тази същата фраза отразява и дълбокия расизъм, в който сме обгърнати. Същата логика може спокойно да се приложи и в случая със Загорка, както много точно е описал доцентът: "пет жени тогава се засегнаха, че били изключени от понятието за човек". И с право. Защото в българското "масовото съзнание", неутралната, стандартната форма на съществувание все още е мъжката. Не на хартия, разбира се. По закон всички сме равни. Но това, което се случва на мъжете продължава да бъде нормата,нормалното състояние на нещата. А жените продължават да бъдат третирани като някакъв частен случай. Женският опит е отклонение от правилото и съответно трябва да се нагажда според вече установените мъжки правила.

2. Коментарът относно случаят с дините е още по-странен, защото чалга-културатата не се развива в инкубатор и нейното влияние достига живота не само на чалга-феновете. Тази реклама е проблематична не само, защото е безвкусна. Страшното в нея е, че тя отразява идеята, че най-важната функция на една жена е да играе по гайдата на мъжете около нея. Не само НЕЙНИТЕ мъже, не мъжете, които ТЯ ИЗБИРА, а някакви си мъже, ВСИЧКИ мъже по принцип. Тя е тяхна и съответно трябва да оценява себе си в зависимост от това как ТЕ я оценяват. Спонтанната плажна ерекция, види се, е най-високата оценка, която може да получи една жена.

3. Заключението на статията е... аххх... първо невярно и второ... арррггххх. Първо, защото рекламата далеч не е единствената сфера, от която се интересуват "феминистките". Може би въпросните дела са единствения директен контакт на доц. Лозанов с феминизма, но това съвсем не означава, че феминистките се занимават само с "безвкусни реклами". Смея да твърдя, че в този случай проблемът не е във феминистките.

И второ, защото ми е дошло до гуша разни хора (нейсе, огромното болшинство от тях мъже) да ми говорят наставнически и да ми обясняват от какво трябва да се интересувам и кои проблеми в действително са важни, да взема да се концетрирам върху тях. Не очаквам господин Лозанов да разбере тази ми реакция, защото предполагам на него рядко му подсвиркват по улицата и няма нужда да се чуди тези льольовци сега шегуват ли се или наистина някой от тях ще дойде "да ме скъса". Или пък някой да му каже "айде, моето момиченце, свърши еди-каква-си работа за мен". Също така не вярвам, когато попадне в конфронтация някой да го потупва нежно по рамото и да му казва "не така със лошо, толкова си по-хубава като се усмихнеш". Предполагам, че когато той се разгневи, яростта му се приема (понякога с нескрит възторг), защото истинските мъже повишават глас. Но когато жени, като мен, си позволят да го направят, обикновено биват обявявани за кучки, които не си знаят мястото и са си повярвали.

Съгласна съм с доц. Лозанов, че делата срещу рекламните кампании може би не са най-ефективния начин на реакция срещу "трайни нагласи, напълно приемливи извън рекламата." НО, тези дела имат символична стойност, защото провокират размисъл и дебат относно мястото на мъжете и жените в обществото ни, социалното разделение между половете, приемливите модели за поведение на един мъж и един жена, и т.н. и т.н. Доц. Лозанов, като експерт по темите с "образите" би трябвало да го знае.

Какви неща ми изпращате докато ме няма

Онзи ден бях на парти по случай Halloween и се запознах с един младеж, който се беше маскирал като "Подарък от Господ за всички жени". Майтап, разбира се. Точно както трябва.


Междувременно, докато аз се шматкам насам натам и тотално игнорирам блога си, в пощата ми пристигнаха по няколко копия от ето тези текстове:

1) Цвета Стоева разказва пред Капитал Лайт как, всъщност:

Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.

Т.е. истинският мъж е егоцентричен гъз и слаб комуникатор?!

2) Издателство анализира изкуството да бъдеш жена:

Опишете ни моментите, когато сте доказали пред себе си, че сте истинска жена – силна, емоционална, разбираща, обичаща, нежна, красива, достойна!"

Т.е. Когато съм слаба, хладнокръвна, объркана, мразеща, груба, не-красива (според кого?!) и мааалко унижена... тогава каква съм? Не-жена? Или жена, ама не истинска? И какво трябва да направя, за да съм истинска? Ако не съм емоционална, нежна и разбираща по рождение... мога ли да се науча?! Колко ще ми струва? Питам, защото съм на 28, а от Тишо научавам, че:

3) Жените са супер, докато станат на 25. После се превръщат в материалистки, но простете ни, ние милите не сме виновни.

Не ме разбирайте погрешно, мъжете също са материалисти. Когато става дума за женска плът. Но жените се интересуват само, единствено и предимно от паричното измерение на материята. Жените са толкова елементарни в преследването на преходната материална сигурност, колкото елементарни са мъжете в преследването на преходната им красота.

За да ви спестя малко време, ще обобщя в ключови думи: мъже, лов, пещерни хора, жени-майки, инстинкти, месечен цикъл, жените обичат каренца, мъжете обичат електрически инструменти (какво са обичали докато са живяли в пещерите?!), мъжете не знаят как да контролират ерекцията си, жените не обичат секса, обичат да се гушкат и да говорят глупости. Жените обичат и плюшени играчки и червени рози. Мммммм. Много обичамммм.

***

Ако прочетеното до тук събужда киселините в стомаха ви, прочетете 4) текста на Васил Георгиев За мъжете и хората: супер готин, въпреки тъпото заглавие. Според В.Г.

[C]ъвременният мъж трябва да притежава три напълно задължителни качества, които определят неговата свобода и възможност за развитие: той трябва да държи и отстоява своята индивидуалност, да се хигиенизира редовно и да не бъде шовинист.

Не знам дали В.Г. е истински мъж, но аз такива като него много ги харесвам. Ха!

Ако те изнасилят, НЕ си виновна ТИ

Прочетете коментара в Подсъзнателното на Бай Далай по случая, в който двама полицаи брутално изнасилиха момиче във Варна.

"Те сами са заснели и документирали извършените си действия. Трябва да бъдат уволнени само заради това, че идиотски са документирали престъплението си", бе категоричен Георгиев.

Значи проблема не е изнасилването, а че са го заснели непрофесионално? Може би трябва да се отредят пари от бюджета за професионални оператори, така и така искат да слагат CCTV навсякъде. Или че са го направили по време на работно време, иначе няма проблеми?!?!

***

По думите му 16-годишното момичето е освидетелствано и е напълно нормално, няма психически отклонения.

Очевидно е, че полицията веднага иска да прикрие случая (и успя за няколко месеца, все пак изнасилването е от лятото) и дори се опитват веднага да изкарат момичето луда.

Тук освен очевидния опит да се покрият, откриваме и още едно ниво на манипулация: внушението е, че на жените, които се оплакват, че някой ги е изнасилил не може да се вярва нали, затва трябва екип от психолози и други експерти да се произнесе преди да им вземем оплакването насериозно. Обаче, дори когато вземем оплакването насериозно, присъдата е само условна и изнасилвачите ги освобождават от ареста.

Освен казаното от Епистемик, искам да добавя, че този инцидент е симптоматичен за това колко силно се толерира сексуалното насилие срещу жените в България, но и по принцип. Брутално е, че точно полицаи за изнасилили това момиче. Приоритет на полицаите би трябвало да бъде предотвратяването на престъпления, не извършването им. Но това е като да сипеш допълнително сол в огромна кървяща рана. Защото тъй или иначе всяка 5-та жена ще бъде жертва на сексуален тормоз през живота си, а много жени ще бъдат жертва на сексуално насилие повече от веднъж. За сравнение, статистиката за сексуално насилие върху мъже е 1 на всеки 33-ма.

Знам от хора, работещи в правозащитни организации, че българките масово не се обаждат на полицията, ако бъдат изнасилени. Ако се обадят, от тях се изисква да докажат, че са били изнасилени. Питат ги как са били облечени, колко са били пили, дали са се държали предизвикателно, в колко часа са се прибирили вкъщи, в кой бар са били преди това... нали, за да е ясно да не би да са си го търсили. Сякаш има жени, които си го просят ей така от мазохизъм или не-знам-точно-от-какво?! Отговорността пада не върху извършителите, а върху жертвата. Би трябвало да е точно обратно.

Да не говорим, че дори една жена все пак да реши да "бъде разумна" и да се "пази от изнасилване"... да си стои повече вкъщи, да не пие алкохол извън дома си, да се прибира по светло, да не носи предизвикателни дрехи и т.н... тя пак няма как да се предпази, защото статистиките сочат, че 2/3 от всички жени, станали жертви на изнасилване познават насилника си. Той е приятел, партньор, роднина, близък познат. Ако решим да се справяме с изнасилването, изисквайки от жените да бъдат предпазливи, то това означава да изискваме от жените да станат затворници в собствения си живот.

***
Присъединявам се към масовите призиви за справедливост в конкретното престъпление, но в същото време настоявам да не го разглеждаме като изолиран пример за лудост, защото случаят не е такъв.

Openly Feminist пред "Аз жената"

Списание Аз жената ми зададе няколко въпроса за феминизма, проблемите на жените в България и блоговете:

Имате задълбочен поглед по темата – кои са основните проблеми на българските жени днес?

Това е от онези въпроси, чийто отговор зависи от това кого питате. Но, все пак, на мен ми се струва, че основните проблеми са три. Първо, дискриминацията на работното място и по-конкретно, неравностойното заплащане. Жените в България получават по-ниско заплащане от колегите си, биват промотирани много по-бавно от колегите си мъже и много рядко имат достъп до най-високите позиции в организациите където работят. Вторият проблем е “втората смяна”, която повечето българки карат вкъщи: готвене, чистене, пране, грижа за децата. Това са все задължения, които в България все още се смятат за “женски занимания”, отнемат много време, носят малко удовлетворение и са ниско престижни в очите на обществото. И не на последно място, упоритите стереотипи за това как трябва да изглежда, мисли, съществува една жена, за да бъде благоприятно приета от обществото. И трите проблема могат да бъдат разрешени с малко повече информираност и малко повече воля да защитим собствените си интереси.

Благодаря за интересните въпроси. Можете да прочете пълния текст на интервюто тук.

Мачизмът не е политика

Без майтап: заглавие на аналитичен материал във най-четения всекидневник в България, в-к Труд: Мъжката политика на Борисов омагьоса Париж. Следва такъв ласкателен текст, чак се замислих дали не чета някакъв български вариант на брилянтно-сатиричния американски вестник The Onion. Валерия Велева пише:

Навсякъде по време на парижките срещи на Борисов решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на Франция, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.

И още:

Желанието му е в тази европейска прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.

Отказвам да коментирам очевидните въпроси, които статията провокира относно етиката на авторката. Няма нужда да разглеждам даначната декларация на Валерия Велева, за да разбера кой плаща и кой поръчва музиката във в-к Труд.

Обидно и нецивилизовано е обаче някой да се опитва да обяснява, че добрата политика е онази политика, която се ражда в резултат на истински мъжки разговори сред мъже. Или пък, че България има нужда от мъжко поведение и мъжка политика, за да "изплува от блатото на своята изостаналост."

Защото описаното от Велева не е политика. Това, за което говори Велева е мачизъм: идеята, че мъжете са най-силните, най-умните, най-можещите, най-достойни за уважение, най-заслужаващи власт и надмощие. А мачизмът като идеал и ценност е опасен, защото носи със себе си агресия, авторитарност и потисничество. Вие сами се сещате какви могат да бъдат последствията, когато такъв тип ценности и поведение се институционализират в позиция, в която тъй или иначе е съсредоточено огромно количество власт.

Нямам нищо против, че някакъв вестник толкова открито подкрепя една или друга политическа фигура. Даже, честно казано, предпочитам този вариант, защото знам през каква призма да интерпретирам написаното във въпросния вестник. Имам против, обаче, някой да ми продава някаква си политика, каквто и да е тя, като "ДОБРА, защото е МЪЖКА". Особено, когато фактите са други.

Държавите, които са се отърсили от идеята, че мъжете знаят най-добре и са постигнали високи нива на полова равнопоставеност, включително и в политиката, са държавите с най-добри икономически показатели и най-висок стандарт на живот. Множество изследвания също така показват, че най-бързия начин една държава да се пребори с корупцията е да увеличи процента на жените на високи политически постове и държавно-административни позиции. Ако не ми вярвайте, питайте Google.

***
Снимката е от блога на Тодор Павлов.

Изобретателно срещу дискриминацията

Рут Гинзбърг е едната от двете жени-съдийки във Върховния Съд на САЩ. Многократно е цитирана като една от ключовите фигури, допринесли за обявяването на различни форми на дискриминация за противоконституционни в Щатите.

Днес попаднах на интересна статия за нея, в която авторката разказва за изключителната изобретателност, проявявана от Гинзбърг при избора й на дела. През 70-те (преди да стане Върховен Съдия) Гинзбърг умишлено избира да работи по дела, в които жертвите на дискриминативни закони всъщност са мъже. Едно от нейните дела, например, разглежда случай на баща-вдовец, на когото биват отказани социални помощи, каквито по принцип се полагат на майки-вдовици.

Оказва се, че при такива дела, в които необлагодетелстваната страна е мъж, мъжете-съдии бързо бързо осъзнават, че сексизма всъщност е опасен. D'uh.

Дефиниции

Ако един мъж прави секс с жена, без нейно съгласие, това не е СЕКС. Това е ИЗНАСИЛВАНЕ. Изнасилването, за разлика от секса, е престъпление.

Ефектът на половата равнопоставеност

Световният Икономически Форум всяка година прави един много интересен доклад: The Global Gender Gap Report, в който класира държавите по ниво на полова равнопоставеност. Прави се индекс, който е съвкупност от индикатори, между които са трудовата заетост и паритет в заплащането на мъжете/жените, образование, женското участие в политиката, здраве и др. Традиционно, на върха на класацията са Скандинавските държави: Норвегия, Финландия, Швеция и Исландия. На дъното са Бенин, Пакистан, Чад и Йемен. Проучването многократно показва, че половата равнопоставеност се отразява благоприятно на икономическото развитие на една държава.

В контекста на нашите разговори от последните няколко дни: не знам дали в Швеция жените са по-слаби мениджъри от мъжете там, но процентното им участие на управленски позиции е по-високо от това на жените в България. А като гледам... нямаме причини да се притесняваме за просперитета на частния бизнес по техните земи.

***
Картинка via TrendUpdates.

Така—зле; иначе—пак зле

В последните няколко дни чета много за това по какъв начин хората възприемат жените на работното място и по-специално, жените мениджъри. С няколко думи: доста по-различно от мъжете. Ще споделя някои неща, които ми направиха особено впечатление, но с уговорката, че този постинг е много схематичен, нямам време за повече:

• Ако една жена мениджър се държи "типично женски" на работното място— опитва се да създаде добри работни връзки с колегите си и се интересува дали хората около нея са добре— тя бива възприемана като некомпетентна, слаба, неефективна.
  
  
• Ако една жена мениджър се държи "типично мъжки" на работното място— държи се самоуверено, строго, фокусира се върху ЗАДАЧИТЕ, а не върху хората, които ги изпълняват, демонстрира професионални амбиции— тя бива възприемана за прекалено строга, "кучка", агресивна, неприятна.
  
  
• В различните държави по света, хората имат различни представи за това какви са необходимите качества за един лидер. В Щатите, например, хората очакват лидерите им да ги вдъхновяват. В Швеция очакват лидерите да делегират задачи. Във всички култури хората смятат, че на жените им липсват въпросните лидерски качества. Т.е. в Щатите хората намират жените мениджъри за не особено вдъхновяващи, а в Швеция смятат, че жените не делегират особено добре.
  
  
• За мъжете е полезно да изразяват открито ярост и гняв на работното място, защото колегите им обикновено възприемат това като демонстрация на сила и авторитет.
  
  
• Когато жена се разгневи и развика на работното си място, колегите й губят уважение към нея. Смятат, че жената е прекалено емоционална и не може да се контролира.

Или, с други думи казано: общият знаменател между хората, които биват оценявани като добри бизнес лидери е, че са мъже. За жените-мениджъри... мили жени, не знам какво да ви кажа. Ако се държите мило, кофти. Ако се държите строго, пак кофти. Към днешна дата изборът, който стои пред нас е същият, който е стоял и пред майките ни: или да сме добри, да ни харесват, но да не ни уважават. Или да ни уважават, но да не ни харесват. За сега друг вариант май няма и явно, все още, проблемът си е лично наш.

Сериозно, обаче, най-очевидният извод, който може да си направи човек като се сблъска с тези факти е, че проблемът явно не е индивидуален. Т.е. не е в конкретните жени, а в начините, по които те биват възприемани, анализирани и оценявани. Проблемът е доста по-мащабен и засяга дълбоко залегнали представи за това как изглежда и как се държи един бизнес лидер.

При това положение, според вас:

• Какво трябва да прави една жена, за да се чувства добре на работното си място, да може да се развива, да реализира амбициите си?
  
  
• Какво трябва да правим всички ние, мъже и жени, за да сме уверени, че не допринасяме за негативно стереотипизиране като описаното по-горе?
  
  
• Какво трябва да направи една корпорация, за да осигури нормални условия на работа на служителките си?

Ако ви се чете още по темата, разгледайте сайта на Catalyst: един от най-престижните институти, занимаващи се с изследвания на жените и работното място.